loading...

Скулптора с мускули и сила не се прави, а с върха на пръстите. Те са най-нежната част на човека. Когато се бие камък и бронз, разбира се, трябва човек да има някой мускул. Има и чист миньорски труд, но радостта понякога е голяма, защото правиш някоя глупост, а после се кръстиш пред нея. Това каза Вежди Рашидов, говорейки за своя занаят и по какво той се различава от работата на хирурга в ефира на bTV.

„Скъсаха ме първата година, когато кандидатствах в художествената гимназия. Кандидатствах в Мадан електроника. От 14 предмета, имах 13 двойки и една шестица – по пеене. Имитирах всичките артисти“, спомня си Рашидов.

„Майка ми е създала кърджалийския театър. На 32 години момиче имаше над 300 песни. Красива жена, синеока руса, за разлика от мене. Тя постоянно пееше. Уникален човек“, разказа бившият културен министър.

„За щастие и нещастие, млада почина. За щастие я помня само млада. Тя катастрофира с един зил и умря в ръцете ми. Бяха я докарали в болницата. Със спукан, далак, череп, таз. Посред нощ в 3 часа отидох в болницата. Търсиха спешен екип. Беше в съзнание, поиска ми вода, в един момент водата започна да се разлива и разбрах, че е умряла. Имам лош късмет баща ми и брат му починаха в ръцете ми. На 10 години останах сирак“, разкри още знаменитият артист.

Говорейки за годините в дома за деца, останали без родителски грижи, Рашидов разказа, че сиропиталището е една школа. „То е тип малък затвор. Пускат те само събота и неделя. Биехме се, трепехме се , карахме се. Само една малка част от там се образоваха, а по-голямата част отиваха в ТВУ-то в Казичене“, каза още той.

„Най-важното е, че занаятът ми е свързан с много емоция. Целия ми живот мина като честен човек. Не можах да изляза от емоционалността, от чувствителността. Това е тежката ми битка. Навсякъде има по света завист, но тук е начин на живот. Не се научихме като народ да кажем добра дума за другия – историята за казана, която напоследък разказва Бойко. Винаги сме комплексари пред света, това ни дърпа назад“, коментира Рашидов положението  в страната.

Бившият министър бе категоричен, че никога не е сътрудничил на службите. „Аз съм единствения, който отказва да стане доносник. Имам документи за това. „Накрая полковника каза: Махнете го този идиот, той и по време на война е негоден“. Другите ставаха, за да правят кариера и на нещастието на другите, строяха своето щастие… Ще си отида прост художник“, разказа още Рашидов.

Рашидов се обяви против идеята на лидера на ДОСТ Лютви Местан за признаването на национални малцинства в България. „Лютви Местан говори глупости. Аз съм за българската страна. Всеки, който е гражданин на тази демократична държава, е български гражданин и после има право да бъде който си иска. В момента е толкова демократично, че който не е съгласен с държавата, заминава другаде и плаща другаде данъци. Това са тъпи политически игри. Ако това предаване го правехме в Кърджали, щяхте да видите колко добре живеят българи и турци“ , каза Рашидов. „Русия не ни е враг. Една глупачка изръси една глупост за българските евреи. В Израел много добре знаят кой е спасил евреите.

Русия не ни е враг. Не е сериозно така да се конфронтират две държави“, така той коментира думите на говорителя на МВнР на Русия, че Червената армия е спасила българските евреи.

Рашидов говори и за отношенията си с премиера Бойко Борисов и на какво двамата са се научили един от друг. „Научих, че Борисов е добър политик през последните 10 години, откакто сме заедно. Това се случи, когато го гледах как израсна пред очите ми. Сега е симпатяга, одъртя като мене, гледа внучета. Научи от мен, че освен Азис има и други неща в културата. Ходили сме 5-6 пъти на театър. Обещал съм му да го заведа и на опера. Не знам, дали Борсов рисува, но свири на китара, при това лошо. Не знам какво рисува, но той рисува картите на пътищата. Той залага на инфраструктурата, която събужда много окръзи. Ако се направи магистрала до Видин, това ще събуди региона. Днес пътувах до Бургас за два часа и половина и си казах: Благодаря ти Бойко, че си направил този път, каза Рашидов.

Скулпторът говори и за властта, какво му е причинила тя, и как е успял да пребори рака. „Властта не ме промени, но ме разболя. Точно от тези неща. Обидно е да излязат едни добре нахранени хора с чужди пари, грантаджии. Аз никога не съм бил грантаджия, забравили са, че съм викал срещу Костов и Жан Виденов. Страх ме е от смъртта. Кой не го е страх от смъртта. Лудият не го казва, а се самоубива. Да отречеш себе си, значи вече, че не разсъждаваш. Аз съм виждал смъртта в очите, а последния път го преживях. Бях на ръба да си отида“, призна Рашидов.

„Ако я нямаше съпругата ми, нямаше да съм жив. По време на втория месец аз свалям килограми, хранех се с маркучи. Тя виждаше как гасна. Тя е лекар, 30 години в Пирогов. В един момент идва плаче. Защо плачеш? Показа ми снимка с дъщеря ѝ с тежка екзема и каза: „Не мога да ѝ помогна, не мога да я видя“. Два месеца бе в страна, която не знае езика. Казах ѝ да си отиде за 3-4 дена. Отиде си, но на следващия ден дойде и каза, че няма да ходи никъде. Каза: „Аз ако си тръгна ти ще умреш“. Това забравя ли се? Всеки ден бе с мен. Облъчваха ме с радиация и ме тровиха с платина“, разкри той.

За парите – бил е беден и богат.

„Богат е Цветан Василев и КТБ. Аз съм само спонсор. В края на живота си успях да си направя къща с ателие, за които съм си мечтал цял живот. Предишното ми ателие нямаше дори тоалетна. За година и половина направих пет изложби. Направих около 300 акварела. Цената им средно е 3000 лева. Продадох 70. Част от парите дарих на детската онкология в Германия. Вадя си парите“, каза още той.

Blitz.bg

Коментирай чрез фейсбук

admin

Website:

Скорошни публикации

Write a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *