loading...

Автор: Тодор СТЕФАНОВ, ПРЕС.bg.

Снимки: Интрнет

Резултат с изображение за Приятели тъжни снимкиРезултат с изображение за Приятели тъжни снимки„Наскоро“ в Интернет пространството се появи клип на сериала „Приятели”, който показва – в какво биха се превърнали героите, ако самият сериал беше заснет „сега“…

Интересното беше, че всичките шестима персонажи, които добре познаваме, използваха таблети, смарт телефони и всякакви видове модерни устройства за комуникация помежду си.

А самият разговор – очи в очи – липсваше…Свързано изображение

Свързано изображениеКоето ме доведе до мисълта: какво се случва с комуникацията между хората, таблетите ли са нашият нов най-добър приятел и въобще имаме ли нужда от приятел, когато имаме модерно устройство до себе си.

Преди години излизахме всяка вечер на кафе с приятелите ми. Прекарвахме часове в малкото градско кафене, говорехме си за абсолютно всичко и никога не си омръзвахме.

Преди години седяхме и на пейката пред блока. Гледахме хората, които минават, кучетата, които си играеха срещу нас и никой не говореше по телефон.

Тогава и самите телефони бяха по-различни. Старите Нокии нямаха опция за чат, а и за какво ни беше да си чатиш с човек, който седи точно до теб.Свързано изображение

Сега, където и да погледнеш, виждаш хора – забили поглед в устройството пред себе си.

В градския транспорт те изглеждат като в транс. Не знам как забелязват спирката, на която трябва да слязат или може би са програмирани по нов специален начин и модерните им телефони ги информират.

В метрото положението е същото.

Както и по улиците, парковете, кафенетата и дискотеките.

Превръщаме се в едно програмирано общество, което се отказва от стандартната комуникация и не спира да навлиза все по-надълбоко в света на виртуалната общност.Свързано изображение

Дори вече има предложения в училищата да няма книжни учебници, а те да бъдат качени на таблети, от които децата да учат. Интересно ми е какво ще се случи, ако таблетът се развали и дали това може да се използва за извинение, когато не си си научил урока.

Старите учебници, по които всички ние сме учили, книгите, които четяхме и списанията, по които се прехласвахме вече ще останат в историята.

Може би европейското мислене започва да навлиза все повече и повече в България. Никой не се замисля обаче, че въпреки цялата привидна свобода, която имаме, все още сме на едно от последните места в света по свобода на словото. Или по неграмотност.Свързано изображение

Най-интересното нещо, на което станах свидетел миналата седмица отново беше породено от модерните начини на комуникация. Обява за работа на длъжност – продавач-консултант. Едно от условията за наемане беше: кандидатът трябва да има viber и да го ползва активно. Което значи, че ако нямаш модерен телефон, който да поддържа система за viber, то не можеш да си намериш и работа. 

Не можеш да работиш, да се издържаш и да имаш нормален живот. Но, за да си позволиш модерен телефон, все пак трябва да работиш нещо, за да си го купиш. Явно обществото се модернизира прекалено бързо за темповете на обикновения българин.

И, докато децата не общуват помежду си, а си чатят – едно до друго…

Докато работодателите те задължават да можеш да управляваш смарт телефон, дори за най-ниската длъжност…

И, докато учениците забравят, че учебникът трябва да бъде на хартия, а не електронен, то тогава всички ние ще вървим по пътя на промените.

А дали той е по-добър – ще покаже само времето.Свързано изображениеРезултат с изображение за Приятели тъжни снимкиНаучих толкова много от Пепи. Когато съм с него, се срещам с нови за мен думи, опитвам нови неща и се „забавлявам“, където и да сме с него по – скоро у тях. Приятелството ми с Пепи промени живота ми доста и на истина го казвам нищо, че за вас хората и читателите съм просто „известния“ Тодор Стефанов който има всичко, а това не е вярно. Да. Казвам го на истина и трябва!

Може да имаш огромен списък с приятели и да изглежда, че си популярен, но в действителност е възможно този списък да е пълен с ненужни имена!Свързано изображение

Резултат с изображение за Приятели тъжни снимкиМога да споделя всичко с приятеля си Петър Петров и знам, че той няма да го каже на другите макар, че го видях за последно тази седмица да му искам за пореден път пари, за болната ми сестра която в момента е в болница, а аз трябва да работя и да се боря за живота й защото, тя е моето всичко в живота.

Когато ценя приятелството на някого, му го показвам посредством картичка или подарък със сърцето ми. А не просто защото съм журналист и то известен. Свързано изображение

Резултат с изображение за Приятели тъжни снимкиНякои хора очакват да им бъда лоялна или да се съгласявам с тях дори ако това означава да правя компромиси с ценностите си или да пренебрегвам съвестта си. Те не са истински приятели.

Сестра ми е най–добрата ми приятелка. Тя ме подтиква да правя нови неща и ми помага да съм по–общителен. Също така тя ми казва истината дори когато не е това, което искам да чуя.Резултат с изображение за Приятели тъжни снимки

Доброто приятелство се гради върху еднаквиценности. Това означава, че твоят приятел споделя същите религиозни, морални и етични убеждения.

Сходството в характера не е определящ фактор.

Доста често общите интереси са от най–малко значение. Все пак можеш да бъдеш приятел с някого, чиито хобита и умения се различават от твоите.

Предупреждение: Бъди внимателен относно приятелства, които се градят единствено на общи интереси. Ако твой приятел не споделя ценностите ти, най–вероятно отношенията ви няма да са трайни, или което е по–лошо, може да си навлечеш неприятности.Свързано изображение

Вярно е, че може да имаш много познати, което е по–добре, отколкото да си част от групичка.

Но не би ли искал да имаш и няколко истински приятели, които са ‘родени за време на беда’?

Добре е да познаваш много хора.

Но това е все едно да имаш гардероб, пълен с дрехи, които изглеждат добре, но не всички ти стават. Ти винаги избираш дрехите, които са ти удобни и ти подхождат. Същото се отнася за близките приятели.Резултат с изображение за Приятели тъжни снимки

Някои хора, които използват социални мрежи, се интересуват повече от броя на приятелите в списъка си, отколкото от взаимоотношенията си с тях. Когато става дума за приятелство, качеството е много по–важно от количеството.

Наскоро осъзнах, че като пиша съобщения на приятелите си, за да разбера как са, всъщност аз поемам инициативата. После спрях да им пиша, за да видя колко от тях ще се свържат с мене. Честно казано бяха много малко. Явно с някои от приятелите ми не сме били толкова близки, колкото съм си мислел.Свързано изображение

Коментирай чрез фейсбук

Екип на ПРЕС.bg

Website:

Скорошни публикации

Write a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *