Днес е исторически ден за България, страната ни поема председателството на съвета на ЕС. Всеки един българин незавасимо дали живее тук или не, би трябвало да се гордее с това и да очакваме да се случи нещо хубаво за всички нас.

Вместо това обаче почти не остана българин, който няма да излезе на протест, за това или онова. Всеки с неговите си искания, въпросът е протест да има и да продължаваме да се вглеждаме на дребно само в негативното, вместо с общи усилия да удвоим позитивното. А такова в България има много. Самият Юнкер го каза вчера, казват го и всички отвън! Само ние не…

Навръх откриването на европредседателството, когато цяла Европа нас ще гледа, ние пак решихме да се изложим пред чужденците, а уж от това най-много ни било страх като психология.

Пенсионери, пожарникари, екорекетьори, репресирани, трети пол и какви ли не излизат по софийските улици, за да искат пари, пари и пак пари. Все едно Юнкер и Туск идват днес с празни чекове от Европа и започват да раздават пари!

Вашите искания може да са основателни, но днес ли точно?! Днес ли точно трябва да се покажете, да извиете глас и пред кого?!

Пред кого протестирате, защото от тези чиновници, които идват днес у нас не зависи нито да ви се увеличи пенсията, нито заплатата ви, най-малко пък да се опази Пирин. За последните е ясно – те с това се изхранват, с дудукане по жълтите павета, но останалите не разбраха ли, че вашите искания зависят от правителството, от политиците, които вие излагате, излагате и държавата си. Това е най-ужасният, но за съжаление типично български синдром.

Ставата съучастници на всеки, който пише доноси за страната си в Брюксел, защото протестите днес не са по-различни от това да плюеш държавата си пред еврочиновниците – това е родоотстъпничество и предателство!

Коментирай чрез фейсбук

loading...

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here