Доли ТАЧЕВА
Иво АНГЕЛОВ

Кари, Криси и Васко са най-усмихнатите деца! Не вярват в Дядо Коледа, но вярват в доброто у хората.

12-годишните деца имат ужасяваща съдба – баща им ги изоставя още като бебета, а в началото на тази година майка им умира след операция на сърцето. Безмилостната съдба не спира дотук и им нанася още по-жестоки удари – дядо им умира през лятото и баба Люба остава единствената им опора.

„България Днес“ се срещна с лъчезарните малчугани в апартамент в столичния квартал „Люлин“. Жилището не е тяхно, а жена с добро сърце им го е предоставила безвъзмездно за ползване. Всеки ден обаче живеят със страха, че може да ги накарат да си тръгнат и да останат на улицата. Затова и се молят на съдбата да им помогне и някой ден да имат собствен дом.

В апартамента е хладно, но децата са усмихнати. Първото нещо, което прави впечатление, е украсената коледна елха.

Васко, Криси и Кари (от ляво на дясно) са добри деца

„Направихме си украсата за Коледа. Малко ние, малко баба. Чакаме Нова година с нетърпение. По-весело ни е, отколкото на Коледа. На Нова година баба готви и играем дунавско хоро. Аз и Криси ходим на народни танци. Мама искаше от много време да ходим на народни танци, но нямаше наблизо и затова ни записаха на волейбол. Но вече сме на танци и се справяме много добре“, изчуруликва на един дъх Кари.

Тя е най-приказливата от всички, обича да говори и да се смее. Васко е тих и притеснителен, но впоследствие се оказва, че е цар на белите и постоянно мисли закачки за сестрите си. Криси си признава, че е разсеяна, а най-много й тежи, че трябва да става рано сутрин.

Макар да са 12-годишни, двете близначки и братчето им разсъждават като възрастни хора. „Не сме писали писмо на Дядо Коледа. Той не съществува. За Коледа си пожелаваме щастие и късмет“, казва мъдро Криси.

„Преди 7 г. се върнах в България. Бях в Италия, помагах на болни хора, за да пращам пари. Три операции претърпя дъщеря ми, на четвъртата не успя да оживее. Нямам стаж за моя пенсия. Тук няма отопление. На ток сме, но лятото направихме изолация, да е по-топло, макар че жилището не е наше. Не знам дали жената няма да си поиска жилището обратно. Казах й, че дъщеря ми почина, тя ни остави тук, но оттогава не съм я чувала“, разказва баба Люба, за която липсата на собствено жилище е сериозен проблем.

„Имаме къща в пернишкото село Ковачевци. Засега всичко там е замразено. Наляхме 5-6 хиляди лева, но мястото е неделимо. Моят девер не иска да строим и затова го зарязахме. Да, става въпрос за деца, но не иска. Иска да му дадем половината от нашата къща, към неговата. Сега ще се мъчим да го продадем и да търсим нещо тук. Всичко е за децата. Аз мога и в кошарата да си живея на село, но за тях ме боли“, сподели баба Люба.

Трите деца в момента са в 6-и клас – Признават, че се справят много добре в училище, макар да не са пълни отличници. За тях по-важно е да не ядосват баба си, защото не искат косите й да побеляват. „Е, има няколко бели косъма, но не са от нас“, побързва да каже Кари.
Момиченцата са близначки, но различни характери
Всеки от тях е силен по различен предмет и така си помагат. „Единият пише домашното, а другите преписват. Кари е силна по математика, Криси – по английски език, а Васко се справя по български език“, хвали внучетата си баба Люба. И признава, че раниците им са много тежки, но геройски ги носят.

Задачите вкъщи също са строго разпределени. „Васко изхвърля боклука и пуска прахосмукачка. Аз и Криси бършем праха“, отново първа се похвали Кари. „И чиниите мием“, допълва я Криси. Наскоро тя си счупила телефона и сама си събира пари за ремонта, не иска някой друг да го плаща.

„От 9-годишна събирам пари. Не знам какво искам да си купя. Може за нов дом!“, включва се отново Кари и те кара да изтръпнеш от добротата на тези деца, които отрано са се научили на добродетели и се борят с живота. Тя има и талант, който впечатлява – рисува. Картините й са емоционални и сякаш разказват различни съдби.

„Има много съдби на този свят. Днес в училище учихме една песен по музика: „100съдби аз видях…“, казва чистосърдечно талантливото дете.

„Искам да стана дизайнер, госпожа по рисуване, да уча право и да взема изпита за шофиране, че не може така! Може и да стана… как се казваше тази жена, която реже косата?! Фризьорка! Такава искам да стана“, отговаря Кари на въпроси за мечтите за големи.

„Аз ще бъда футболист!“, добави Васко, който играе като вратар и мечтае за хубави ръкавици.

„Бащата въобще не се интересува от тях. Като започнаха училище, поне една подкрепа да даде трябваше, но и това не направи. Съжалявам го, защото не е опитал нищо от този живот – няма други деца. Непрекъснато говорим за майка им. Те знаят, че тя е на небето, но винаги ги слуша“, разказа баба Люба.

„За новата година си пожелаваме да сме здрави най-вече. Не подаръците са важни, а да сме добри“, възкликват в един глас симпатичните малчугани.

Мама ни учеше да правим добро
Въпреки тежката си съдба и лишенията, на които са подложени, Васко, Кари и Криси отварят сърцата си и за други изпаднали в трудно положение хора. В класа на двете близначки имало дете с тумор. Без да се замислят, децата направили коледни играчки и импровизиран концерт, с които успели да съберат над 300 лв.

„Мама ни учеше да правим добро! Баба и дядо също. Вярваме, че ако правим добрини, такива ще се върнат и на нас“, категорична е Кари. Тя наскоро видяла жена в инвалидна количка, която се мъчела да се качи на тротоара. Въпреки че двете с баба й били натоварени от пазар, момиченцето захвърлило торбите и се втурнала да помага на немощната госпожа.

Всеки, който иска да помогне на трите деца, може да изпрати средства на банкова сметка:
Име: Люба Тодорова Кличева
Райфайзенбанк
BG02RZBB91551008079908

РАЗМЕРИ:
Децата имат нужда и от дрехи. Ето техните размери:
Васко-159 см; крак-38-39 номер
Криси-156 см; крак-37-38 номер
Карин-151 см; крак-36-37 номер

bgdnes.bg

Коментирай чрез фейсбук

loading...

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here