loading...

Мирела, очакваш ли да станеш спортист на годината?

– Всички говорят за това, но на мен ми е трудно, тъй като е нещо, което не зависи от мен и е изключително субективно. Би ми било много по-лесно, ако ме попитате какво мога да очаквам от определено състезание. Относно Спортист на България – аз нямаше какво да направя. В десятката има много спортисти, които също заслужават да бъдат на първо място. Те полагат усилия, колкото полагам и аз, те изразходват емоции, както и аз. Не мисля, че имам право аз да поставям критерии и още по-малко да поставям хора на стълбичката.

Постиженията на Стефка Костадинова със сигурност са твой дразнител. Тя е рекордьор и по брой титли Спортист на България – общо четири. Стремиш ли се към този рекорд?

– Към този рекорд не се стремя, но се стремя към другия (бел. Ред. – световния рекорд от 209 см). За мен той е много по-важен, а и много по-зависещ от мен. Ще съм изключително щастлива да се доближа, а защо не и да надмина Стефка. Тя за мен е кумир!

Треньорът ти Маринус Маркус Якобус ван Лювен е сред финалистите в категорията Треньор на годината. Това е оценка за неговия труд в България, а ти усещаш ли подкрепа за твоя труд в Холандия?

– Кръгът, който имам в Холандия, не е много голям, но всички много ми се радват, защото са съпричастни към моя труд и моя успех. Няма голяма разлика в отношението с това от преди, вероятно защото цяла година преди олимпиадата живея с мисълта, че съм олимпийска медалистка. Най-вероятно хората около мен са свикнали с това. И в момента, когато това се случи, сякаш беше съвсем естествено.

Треньорът ти е тук, и празниците ли ще посрещне в България?

– Да, той ще бъде цяла седмица тук, след Коледа ще се прибере в Холандия. Бъдни вечер и Коледа ще прекара с нас. На Бъдни вечер сме в съседите, той идва с нас. На Коледа сме при родителите на приятеля ми, той пак идва с нас. Ще го потопим в българските традиции.

Каква година изпращаш?

– 2016-та беше изключително динамична и интересна. Открих много нови неща за себе си, постигнах една своя мечта. Една наистина много щастлива година, изпълнена дори с магия.

Далеч ли са вече олимпийските игри за теб или често се връщаш към спомените от Рио?

– В интерес на истината, не се връщам към олимпиадата, тъй като имам нови цели, нови амбиции. Аз трябва да продължа да работя. А, за да продължа да работя, трябва да забравя предишните си успехи до голяма степен. В противен случай няма как да постигна нещо ново.

Справи ли се с травмата, която получи в Рио?

– Тренировъчната програма не започна по план. Оказа се, че контузията от Рио е малко по-сериозна. По време на състезанието съм разрушила малко кръсните връзки на коляното си. Те за един състезател в скока на височина са много важен елемент от тялото, тъй като ние трябва да превърнем скоростта във вертикална, т.е. трябва изключителна стабилност в коляното. Докторът не ми дава да имам каквито и да са болки, за да не рискувам. Скачането за момента ми е забранено, което на мен никак не ми харесва. Това за мен е най-интересната част от тренировката. Но имахме време да работим върху много други неща. В момента се чувствам изключително силна, бърза и координирана – толкова добре не съм се чувствала никога. Интересно ми е как ще преведа всичко това върху техниката си за скок на височина. В момента изчакваме още няколко контролни прегледи и тогава ще решим на 100% за зимния сезон. Но не съм го отказала. Европейското първенство е чак през март месец. Треньорът ми предпочита да не взимаме прекалено голям риск, тъй като през лятото има световно първенство, а аз искам да скачам отново на Олимпийския стадион в Лондон, искам да съм най-добрата в сектора. Така че ще преценим предполагам към края на януари.

Как се чувстваш в родината. Като че ли вече София не е спокойното място за теб?

– Спокойствието определено не е в София. То остана в Холандия (смее се). Но е много хубаво да си бъда вкъщи. Вече успях да се видя с приятеля ми, с баща ми. Надявам се да се срещна и с всичките си приятели. Има и доста ангажименти и много неща се случват. В интерес на истината, си казах, че добре съм се покрила в Холандия и мога да дам една седмица от живота си, за да се покажа малко. След Нова година се прибирам отново в Холандия. Искам да продължа тренировъчния си цикъл, а и всеки ден ходя на възстановяване, на физиотерапия. Там ми е по-лесно да тренирам. Така че на 2 януари вече ще бъда там.

Какво си пожелаваш за Коледа и Новата година?

– Коледните празници са една изключително специална част от годината. Пожелавам на себе си да съм здрава, никога да не губя енергията и ентусиазма си в това, което правя всеки ден. Да намирам малките и специални неща в ежедневието си. Пожелавам и това на всички. На всички българи желая да имат една хубава Нова година, динамична и интересна, да продължават да развиват себе си, да не губят вяра в себе си и в околните./монитор

 

Коментирай чрез фейсбук

Елена Атанасова

Website:

Скорошни публикации

Write a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *