loading...

Наричат го просто автор на вулгарни романи, което, според нас, е твърде скромно за неговия творчески натюрел. Той е Веселин Стаменов и, според мнението на собствените му читатели, е основоположник на новото течение в свободните медии – ъндърграунд литературата. Тази, която няма за цел да ви дезинформира и да отклони вниманието на читателя от болните обществени проблеми и тяхното решение, а напротив – цели именно да разпали у хората будната съвест, да ги накара сериозно да започнат да разсъждават над това, което се случва в действителност около тях и в държавата. Да, Стаменов сам рекламира книгите си, казвайки, че се опитва да вдигне „завесата на задкулисието“, определя вулгарните си романи, писани в стил „Христо Калчев“, като художествен анализ, който определено се оказва много точен, актуален и стреля точно в десетката, разкривайки какво се случва в държавата ни в действителност. Ето защо, такива като Стаменов са полезни за градежа на истинското свободно слово в тази наша уж свободна страна и трябва да им се дава думата. Представяме ви писателя Веселин Стаменов в цялата му светлина.

Скоро отново взриви социалните мрежи, издавайки книгата на един убиец с интригуващото заглавие „Размисли от килията“. Какво?! Оставяш перото и започваш да издаваш?

– В никакъв случай. Това просто е изолирано мое действие в бизнеса. Запознах се с историята на Любомир Симеонов – бизнесменът, бивш подполковник от армията, който преди около три години уби една топ банкерка в град Бургас. Случаят гръмна във всички медии и бързо заглъхна. Днес убиецът е осъден на 20 години лишаване от свобода и описал всичко, цялата истина, според него, в книгата „Размисли от килията“. Предложи ми и аз реших да я издам. Според мен има защо. Такава книга до сега в България не е издавана. Никой не смее да говори за банковия рекет, за банковите схеми и това как днес някой може да ти вземе бизнеса, без да му мигне окото.

 Звучи интересно. Значи, освен, че си изневерил на писането, си изневерил и на белетристиката, издавайки документалистика…

– В случая с „Размисли от килията“ нещата звучат повече от скандално, досущ като в роман на Марио Пузо. Чак да не ти се вярва, че в страната ни върлува банкова мафия или по-точно банкери като ОПГ. До последно мислиш, че авторът преувеличава, но като видиш писмата, документите, свидетелските показания, приложени в книгата – онемяваш. Не защото не знаеш, че тези и изродщини в държавата не съществуват, а, защото си шокиран, че авторът Симеонов се е осмелил да пише за тях. Да, той вика – царят е гол, нещо, което всички знаем. Тази книга ще е полезна и за днешната реалност, ще бъде полезна и за бъдещите поколения. Тя е един своеобразен свидетел на времето. Документален. Тя се изправя пред обществения трибунал и чака свята присъда. Авторът твърди, че чака справедливост от този трибунал, защото от юридическия не я е получил.

Звучи гнусно. Този човек е убил. Защо чака оправдания?

– В никакъв случай. Аз също не му адвокатствам. Той иска просто, както той си плаща за извършеното ужасно престъпление, така и виновните за това, довели го до ситуация да убие, също да бъдат наказани. Той обвинява едни банкери в рекет, в натиск, в измами… Никой не иска да разследва и случаят се потулва. Защо? Нали уж има закони и те са равни за всички ни?

 И очакваш книгата „Размисли от килията“ да постигне тези цели?

– Не. Не съм чак такъв утопист. Тази книга, според мен, има една основа цел – да разпали един дебат за банковия произвол и банковата репресия. Да правиш пари и гуша от нуждата на обществото е тяхна запазена марка. В цял свят има банки, но в България политиката им е бамбашка. Пиене на кръв до последната капка. Съсипване или крадене на бизнес. Много хора ще се разпознаят в положението на Симеонов и съм сигурен, че на много хора, станали жертва на банковия октопод, им е идвало да вземат ножа или пистолета. За голямо щастие, силите не са им стигнали. Защото това не е решението. Решението е без страх да се говори по едни проблеми, както прави Симеонов в „Размисли от килията“. Дано тази смелост зарази и читателите. Така много проблеми ще се решат. Преди три години например обществото започна да говори срещу мафията на ЧСИ. Звучеше всичко безсмислено, невъзможно да се случи, да се промени системата – в тях са парите имат и лоби във властта. Общественият натиск обаче принуди държавата да капитулира и ето, броени дни остават до приемане закона за частния фалит. Това ще съсипе бизнеса на ЧСИ-тата. Или поне ще го ограничи. Време е за реформа в банковия сектор, защото, вижда се, там много неща смърдят.

Книга „Размисли от килията“ е вече на пазара…

 

Коментирай чрез фейсбук

Елена Атанасова

Website:

Скорошни публикации

Write a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *