Някои неща минават и заминават, едва ли имате време за тях. Например, анкетите, които Би Ти Ви анонсира в обедните си новини. Ясно е, че не са особено представителни, но, въпреки това, в тях има интересни внушения. Тия дни питаха зрителите: Какво се промени за българите между влизането в ЕС и Европредседателството? Резултатите осем часа по-късно бяха: Нищо – 14% Живеем по-добре – 20% Живеем по-зле – 33% Много хора емигрираха – 26% Станахме по-големи еврооптимисти – 2% Станахме евроскептици – 2% Друго – 2% Пет дни по-късно, резултатите практически останаха същите.  Те не са особено приятни. И ни подсещат и за друго. Дали това не се дължи и на хората, които открай време „продават“ европейската идея? ***

Примерно, на Кунева, която завинаги се превърна в символ на налудното послушание? На несъстоялата се – заради дразнеща й неграмотност – еврокомисарка Желева? На комисарката-беглец Кристалина Георгиева, която направо заряза поста си, след като не успя да се вреди като шеф на ООН – но пък направи нужното, за да убеди Европа, какви интриганти сме?

***

Ами външните ни министри? Даниел Митов не може да убеди никого за нищо, просто защото е човек-мъгла, напълно анонимен. Рутинно-глупашките кукуригания в Парламента пък нямат никакво значение, а и никой не им обръща внимание. Остава Бойко. Онзи ден той каза нещо знаменателно – в смисъл, че Председателството не му е бащиния, няма да си го носи вкъщи – само това оставаше.

***

Все казват, че трябва да използваме Председателството – но не казват как. Няма кой да обговаря смислено европейската идея. Пропагандните номера, които използват, са прости пинизи. *** Откриването на Председателството бе в Народния театър, а не в НДК – за ремонта на който похарчиха луди пари. Сигурно някой им е подшушнал, че ако е в НДК ще се направи апология на „онзи“ режим, който го построи. Хайде да отидем в Народния театър – него поне не го са го правили по време на соца, макар че ако тогава не го ремонтираха на два пъти, сега щеше да прилича на Желязната църква /преди ремонта й/. Ако ще се плашат от такива намеци, тогава Председателството да го бяха открили в софийската Сангога, здраво щяха да им ръкопляскат.

***

Служат си с елементарни заклинания, по тертипа на соц пропагандата от най-дърварския й период – дори тя беше далеч по-убедителна. Само че това става на фона на Брекзит – а англичаните винаги знаят повече от всички останали, на ръмженето на Орбан, на откритите несъгласия на Полша и пр.

***

Нашенските Европоиди по начало се страхуват да говорят на населението, а и без друго кредита им на доверие практически е нулев. Народът не им обръща внимание, иначе щеше да сътвори нова поговорка: „Станал европоид, преди да стане българин!“

***

Европоидите се провалиха още с разкрасяването на Прехода – никой вече не е толкова глупав да прави вятър на тази Блудница. Сега не се справиха и с Председателството.

***

Можем да си осигурим някакво внимание само по нестандартен начин – ако, например, заседанията на Председателството се провеждаха в някой град от Северозападна България, за да се види колко сме цъфнали и вързали.

***

Сега еврошефовете ще ги хранят с гурме-шедьоври – а те ще чудят, защо тогава навсякъде виждат цървули.

*** Вече дори изборите печелят с инфантилни клишета, та ще си губят времето с ефикасна пропаганда на Съюза. Така и не се научиха да говорят смислено за предимствата на му. Там ни е мястото,разбира се, и да палим свещи, че изобщо ни приеха макар и като Пъдарите на Съюза. Но някой трябва да обясни, защо сме Председатели – а сме на второ място в света по смъртност. Защо за цели десет години това не бе променено? Би било много любопитно да чуем отговора на Юнкер – а не да се лигавят с него. Може да ни оставят за вечни „председатели“ – но кога ще се промени другото? Ритуалите са неизбежни, бюрокрацията живее и покрай тях – но отговорите на тези въпроси са не по-малко важни.

***

Подобни ритуали са Раят на Празнословието: Юнкер каза по време на откриването, че всички българи отброявали по часовниците си времето до началото на Председателството ни. Как да не му повярваш – още повече, че той много обичал шопската салата.

***

Заглавието на тази дописка цитира думите на Волен Сидеров при откриването на новата парламентарна сесия: „Бог да пази България, която ще пази Европа!“ Отначало те ми прозвучаха наивно-празни. После си дадох сметка, че предизвикват въображението ни, има една скрита ирония в тях – дотам ли сме я докарали, че ще пазим Европа. Очаквана народна поговорка: „Опази най-напред себе си, пък тогава мисли за другите“. Ще ми бъде интересно да науча, как вие четете думите на Волен.

***

А една софиянка каза по телевизията: „Нека гостите да видят, каква красива природа имаме – и колко красиви са българите“. Красиви са – обаче дали не е по-важно да не са толкова бедни. *** Доналд Туск пък ни съобщи, че сме потомци на Спартак.

***

 

 

Коментирай чрез фейсбук

loading...

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here