Той е от хората, които скъсяват дистанцията със събеседника си за секунди. Не се главозамайва от колосалния си успех и ако лицето му не беше толкова разпознаваемо, никога не бихте познали, че срещу вас стои Антъни Хопкинс. „Станах актьор, защото не бях особено добър ученик. Дори напротив – докато растях, бях абсолютно убеден, че съм глупав“, не пропуска да сподели той, добавяйки, че изборът му на кариера не е нищо повече от чист късмет. Историята всъщност започва от родния му град Порт Толбът в Уелс. „В училище ни преподаваше една сексапилна учителка. В края на деня обаче си тръгваше с млад мъж с хубаво яке и кола. По-късно разбрах, че той е актьор и… си помислих, че и аз искам да съм такъв“, връща лентата назад сър Хопкинс.

Навръх Нова година легендарният актьор отпразнува своя 80-годишен юбилей. Категоричен е, че не съжалява за нищо – нито за дните си, отдадени на битов алкохолизъм, нито за разводите. Единственото, което и към днешна дата може да го изкара извън равновесие е споменът за театралната сцена, към която се е обръщал в миналото само в случаи на пълно отчаяние. Причината противно на очакванията не се крие в прекалено високата му самооценка на майстор в актьорската игра. Напротив – именно очакванията за по-елитарно изкуство отблъскват Хопкинс от пиесите по Шекспир. „Само за 6 месеца мога да стигна до състояние на абсолютно отегчение в театъра. Научаваш един текст, след което казваш едно и също нещо минимум 70 пъти на сцената“, заявява екранният Ханибал Лектър от „Мълчанието на агнетата“. Съвет да се ориентира по-скоро към блокбъстърите той получава и от баща си, пекаря Ричард Хопкинс, който по силата на мантрата „храната прави борбата“ поощрява сина си да се фокусира върху кариера в Холивуд. Официално си тръгва от театъра през 1973 г., когато напуска постановката „Макбет“ по средата на сезона. И въпреки че е привлечен към сценичното изкуство от една от най-големите легенди в бранша Лорънс Оливие, и до днес не съжалява за решението си.

Първият си пробив в Холивуд сър Хопкинс прави всъщност още през 1968 г. с The Lion in Winter. Лукса да започне да пробира по качество филмите, в които участва, обаче актьорът си позволява едва след „Мълчанието на агнетата“ (1991 г.). Лентата носи и „Оскар“ на звездата, което и до днес се смята за една от най-заслужените награди, връчвани някога – Хопкинс има едва 16-минутно екранно време в сравнение с общата продължителност от над 2 часа и 20 минути.

Уви, според самия актьор канибалистично настроеният сериен убиец не е най-добрата му роля, като вместо това дава превес на героя си във вдъхновения от реални събития The World’s Fastest Indian – спортния мотоциклетист Бърт Мънро.

И въпреки че на 80 години мнозина биха предпочели да преустановят професионалните си ангажименти, Хопкинс е категоричен, че животът му безусловно е свързан с киното. „Всеки път, когато съм си помислял за пенсия, агентът ми ме снабдява със следващия вълнуващ сценарий“, отсича той. Притеснителни донякъде обаче са последните заглавия във филмографията му – от плоския екшън „Аутобан“ през захаросаните франчайзи със супергерои („Тор“) и особено разочароващото последно попълнение на поредицата „Трансформърс“. „Няма да ме карате да обяснявам сюжета, нали? Той е изключително сложен, вплетен с митологията, изградена от предишните филми. Честно казано, дори аз не съм сигурен какво точно се случва. Просто отидох на сета, облякох костюма и си казах репликите“, обяснява той.

Някак сюрреалистичен е и резултатът от боксофиса на „По-лошо от лъжа“ – филмът, който събра за първи път на голям екран Хопкинс и Ал Пачино.

Общо 10 човека са гледали лентата по време на премиерния й уикенд във Великобритания, а критиката определи проекта като „некомпетентен“. От американското издание The Hollywood Reporter пък пишат, че играта на ветераните показва „колко отдавна бяха 70-те и 80-те”, като подчертават, че реално актьорите са спечелили големите си награди едва в началото на 90-те.

И ако си мислите, че с възрастта Антъни Хопкинс е загубил донякъде разсъдъка си, то не можете да сте по-далеч от истината. „Все още тренирам, работи ми се“, категоричен е той. Актьорът, който с еднакъв финес се вмъква в кожата на сериен убиец и герой от ранга на Зоро, все още може да сложи дори младите си колеги в малкия си джоб, когато става въпрос за запаметяване на реплики. „Почти никога не оставам без работа, което ми помага да остана във форма. Все още мога да запомня до 7 страници текст и да го възпроизведа без проблем“, обяснява актьорът, като допълва, че когато все пак остане без сценарий за наизустяване, се упражнява със стихотворения.

НА ТВ ФРОНТА

Дирижира хуманизирани роботи и във втория сезон на „Западен свят“

Макар последните включвания на сър Антъни Хопкинс на големия екран да не са сред спиращите дъха превъплъщения, в които сме свикнали да го гледаме, то последният му телевизионен проект със сигурност компенсира лекото ни разочарование. Познахте, става дума за бруталния сериал на HBO “Западен свят“, в който актьорът ще го раздава като кукловод на хуманизирани роботи и във втори сезон. Действието в поредицата се завърта около едноименния парк, в който посетители броят колосални суми, за да се опаковат във винтидж костюми и да яхнат експреса за каубойското градче, сгушено между прерията и величествен червеникав каньон. Клиентът си плаща, а доставчикът предлага палитра от сюжети за забавление, благодарение на въпросните роботи, а в двата края на преживяването фигурират безобидна стрелба по пианист в бара и убийство, гарнирано с изнасилване.

За ролята си Хопкинс получи номинация за „Еми“ тази година и въпреки че не успя да обогати рафта си с отличия с още едно попълнение, фенове вече тръпнат в очакване на поредната поява на маниака на тема контрол д-р Робърт Форд.

Коментирай чрез фейсбук

loading...

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here