България не може да се превърне в „мост“ между Турция и ЕС при тези остри противоречия!

Така нареченото икономическо оживление у нас по никакъв начин не води до подобряване на живота на огромното мнозинство от българите. Кабинетът няма да изкара мандата си, защото не решава проблемите на страната, твърди политологът

Автор:

Красина Кръстева

– Как оценявате визитата на Борисов в Истанбул? Превръща ли се България в мост между Турция и ЕС?

– Само по себе си това посещение е нормално и полезно събитие. Проблемът идва от (само)натоварването на България с претенции и очаквания за някаква изключителна роля в отношенията ЕС-Турция. За пореден път рекламно-пропагандните съображения взеха връх над здравия политически разум. Месеци наред приближените до управляващите и лично до Борисов облъчват обществото, че изведнъж сме се превърнали в значим общоевропейски фактор. Което, разбира се, не е вярно, но изглежда премиерът започва да вярва на ласкателите си и опасно да се надценява.
България не може да се превърне в „мост“ между Турция и ЕС не само поради своите скромни възможности и ограничено влияние, но и поради дълбоките корени на проблемите в тези отношения. Ще Ви дам само два примера – с новини от днешния ден. Информационните агенции съобщиха, че турският парламент е създал специална комисия за разследване на проявите на ислямофобия в четири страни от ЕС – Австрия, Германия, Франция и Белгия. А в интервю пред Ди Велт премиерът на Унгария Виктор Орбан заяви по отношение на мигрантите мюсюлмани: „Ние ги възприемаме тези хора не като мюсюлмански бежанци, а като мюсюлмански завоеватели“. Бих попитал – как си представя нашия министър-председателя посредническата мисия при такива остри противоречия?
Образно казано, подобни непремерени, импровизирани инициативи могат да ни поставят в положението на човек, който се опитва да разтърве участници в сбиване, но получава шамари и от двете страни.

– Как може да бъде оценен стартът на 2018 г. за страната, като се има предвид от една страна оживлението в икономиката, но от друга регистрираната в края на 2017-а най-ниска раждаемост за цялата Трета българска държава? А на този фон изказванията на политиците са или бравурни, или апокалиптични – в зависимост от това дали са в управлението или не.

– Стартът на 2018 г. с нищо съществено не се отличава от края или началото на миналата. Проблемът на така нареченото икономическо оживление у нас е, че но никакъв начин не води до подобряване на живота на огромното мнозинство от българите. Всичко останало е умишлено манипулиране на обществото с изкуствено нагласени средни величини – като данни за „забележителния ръст на доходите“. А поредните тревожни данни за задълбочаването на демографската криза просто са симптом, че вървим на зле. Основната причина за това е, че държавата се управлява лошо, некомпетентно, користно. Това, че управляващите се самоизтъкват по един безсрамен начин, не е учудващо – това могат, това правят. По-лошото е, че все още не се очертава реална алтернатива на това управление. Не защото не може да се намерят по-качествени или по-почтени 20-30 души да управляват страната. А защото е нужен добре обмислен и научно обоснован качествено различен модел на управление, който да изхожда от други приоритети и да си поставя за цел реално подобряване на живота на мнозинството българи, а не на шепа грабители в и около властта. Такъв модел още няма, затова и казвам, че няма алтернатива. А не защото ГЕРБ и Борисов са прекрасни и незаменими, друг е въпросът, че са перфектни при прилагането на днешния порочен, грабителски модел, унищожаващ нацията ни.

– Ще получи ли ново развитие темата с ревизията на прехода или ще остане в 2017 г.?

– Не вярвам, а и да получи, ще бъде претоплена манджа за елементарна пропагандна употреба. Причината е, че много силни фактори в българската политическа и икономическа власт нямат интерес да бъде казана истината за целия период на прехода. Ако тази истина бъде представена пред обществото, очакват ги големи неприятности. Много се изненадвам от мненията на някои иначе интелигентни хора, които твърдят, че преходът, в частност – приватизацията, са успешни, защото алтернативата била нещата да останат, както са били през 1989 г. Истинският въпрос не е трябвало ли е да се прави приватизация или не, а каква приватизация и как да се направи. А също – как и защо е била направена по известния ни начин.

– Защо бе необходимо темата за третия пол да бъде вкарана още на първото заседание на Министерския съвет за годината?

– Тук имаме класическа съвпадение на три неблагоприятни фактора – липса на публичност и обосноваване на позицията по основния въпрос (домашното насилие), неспособност ясно да се разграничи приемливото от неприемливото в Конвенцията, желанието на някои среди да възвърнат загубената си популярност. А що се отнася до налагането на въпросните чужди и неприемливи за нашето общество „ценности“, то тече отдавна. За съжаление, рядко получава необходимия отпор.

– Как ще отекне ветото на президента Радев по антикорупционния закон в момента, в който стартира председателството и в София е цялото ръководство на Европейската комисия?

– По-важният въпрос е как ще отекне това вето в българското общество. Проблемът с корупцията, и то – голямата, политическа корупция, засяга всички българи и затова трябва да бъде мишена на обществена енергия. Ако оставим политиците да се самоконтролират и самосанкционират, резултатът е ясен. Последната трагикомедия с оттеглената оставка на Делян Добрев е точна илюстрация.

Президентът за пореден път е прав при употребата на този инструмент. Благодарение на решителната му позиция беше спряно безумието с мораториума над новите лекарства, въпреки че други обраха лаврите. Тогава поне управляващите размислиха в последния момент, или по-точно – Борисов се уплаши за популярността си и дръпна юздите на групата си. Сега едва ли стане така.

Иначе, независимо дали Еврокомисията е в София, или не, никой в Европа няма илюзии относно действителното положение с корупцията в България. Неслучайно се появи този крайно обиден коментар за България: „Корумпирана, но не създава проблеми“. Проблеми създават страни като Унгария, Чехия, Полша, Австрия – тези, които защитават своите интереси. А ние се кланяме и подмазваме.

– Има ли негативна кампания срещу България, като се има предвид залпът от публикации в западната преса, които ни рисуват като корумпирана страна? За Малта, която председателстваше Съюза м.г., например, нямаше такива публикации, въпреки че премиерът й бе един от уличените в т. нар. Панамски досиета.

– Кампания няма, просто сега България е в светлината на прожекторите по обективни, формални причини. А светлината изтръгва от мрака нелицеприятни гледки, които някои прагматични европейски политици са склонни да загърбват, стига „да не създаваме проблеми“. За европейските медии и обществеността обаче нещата не стоят по този начин. Така че, ще се наложи да свикваме – поне за шест месеца – с това „нездравословно“ внимание. Дори се опасявам, че ще чуем и по-лоши неща, и то не защото има общоевропейска конспирация срещу управляващите в България.

Разликата между нас и другите страни е не в това, че там няма корупция. Има, разбира се, не ние сме измислили корупцията. Но у нас тя се е превърнала в норма, в начин на съществуване на властващите и в начин на оцеляване на голяма част от обществото. Т.е., на запад се прави разлика между отделен политик в Малта и начина на функциониране на институциите. У нас такава разлика няма – като правило, изключения, разбира се, винаги има. Не всички политици са корумпирани, но командват парада корумпираните.

– Защо успехите, които страната постига остават „невидими“ за западноевропейските анализатори?

– Вероятно, защото са незабележими с просто око. Между другото, силно се затруднявам да посоча такъв успех на страната ни. Говоря за успехи с истинска, трайна стойност за отстояването на националния интерес, а не за всекидневното самохвалство. Може би с изключение на затоплянето на отношенията с Македония, но и тук поради липса на чувство за мярка и умение за стратегическо мислене е възможно в крайна сметка да инкасираме повече вреди, отколкото ползи. Като цяло отношенията на Балканите, в частност – в Западните Балкани са много по-сложни, отколкото предполагат българските пишман-лидери от европейски мащаб.

– Какъв ще бъде политическият ефект от вота на недоверие – за БСП, която го инициира, за опозицията в парламента като цяло, за управляващите?

– По тази тема – несъществен. Вот на недоверие за корупция изисква много солидна и конкретна доказателствена подготовка, дори ако става дума само за „неуспех в борбата с корупцията“. Най-вероятно „дебатите“ ще протекат като размяна на взаимни обвинения на познатото махленско равнище.

БСП е избрала една тактика на непрестанни атаки срещу управляващите, която има известен успех, защото ги изнервя, вади от равновесие и те допускат гафове. Но ангажирана в тези безкрайни текущи размени на удари левицата пилее енергия и губи безценно време да подготви и представи на обществото реална алтернатива на това управление. За съжаление, започва просто да имитира алтернативност. Да съчиниш един „алтернативен бюджет“ въобще не означава, че си алтернатива. Все още не е ясно какъв различен, подчертавам – качествено различен модел на управление предлага на БСП, кой го изработва и кой ще го осъществява.

Що се отнася до опозицията – всяка нейна част (в парламента и извън него) гони своите интереси. Всяка ще се опита да извлече някакви текущи дивиденти, и нищо повече.  Управляващите имат своите сериозни личностни и коалиционни проблеми, но този вот по-скоро ще ги консолидира, отколкото дестабилизира. Освен ако БСП не извадят някакви много сериозни нови факти.

– Много политици и анализатори предвиждат, че кабинетът няма да изкара пълният си мандат, заради несекващите скандали. Вашето мнение какво е? В политическо менгеме ли се вкара ГЕРБ – от едната страна опозицията БСП, от другата – съюзниците във властта от „Обединени патриоти“?

– Кабинетът няма да изкара мандата си, защото не управлява добре и не решава проблемите на страната. В допълнение негативен ефект има замитането под килима на всички неприятности, за да не се „изложим пред чужденците“. Проблемите се натрупват и в един момент ще избият на повърхността. Тогава ще възникне въпросът кой носи отговорност, а както знаем този въпрос е крайно неприятен за ГЕРБ и Борисов. И вероятно ще се повтори изпитаният номер от предишните две измъквания от властта. Дали ще мине – съмнявам се.

Точно по тази линия ще се задълбочат ситуационните пукнатини и напрежения в управляващата коалиция. Убеден съм, че и кабинетът „Борисов-3“ няма да изкара мандата си. Струва ми се, че дори ще има по-кратък живот от предишните два.

Коментирай чрез фейсбук

loading...

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here